“Най-красивите зелени очи” (Acoustic)

Не ме лъжи, че си обичана
на друго място и със друг сега.
Нима с него по-красива е нощта?
Надали.

Защо избрахме да сгрешим така
не знаехме ли, че любов е това?
Сърцето сякаш ми надвива разума
и гори.

Кажи ми, как да намеря сили
пак напред да продължа?
Как счупеното ни минало да залепя?
Знам, старата любов не хваща ръжда,
но чудя се дали при теб е така?
Как да намеря сили
пак напред да продължа?
Как счупеното ни минало да залепя?
Знам, старата любов не хваща ръжда,
но чудя се дали при теб е така?

[Припев:]
Ще мога ли, мога ли, мога ли, мога ли…
Да бъда без тебе и нощем и денем
и някак си просто да не боли.
О, спомени, спомени, спомени, спомени
красиви спомени.
Защо превръщате се в мечти?
Ще мога ли, мога ли, мога ли, мога ли…
Да дишам, да виждам, да чувствам,
да мисля, да бъда отново пак себе си.
О, Бога ми, Бога ми, Бога ми, Бога ми
защо отнемаш ми, най-красивите зелени очи.
Най-красивите зелени очи. (x7)

В началото започна като игра
не знаехме ли, че любов е това?
Сега те няма и не мога да заспя
и вали.

Дали щастлива си без мен сега
или сълзите образуват река?
За тебе всичко съм готов да променя
искаш ли?

Кажи ми, как да намеря сили
пак напред да продължа?
Как счупеното ни минало да залепя?
Знам, старата любов не хваща ръжда,
но чудя се дали при теб е така?
Как да намеря сили
пак напред да продължа?
Как счупеното ни минало да залепя?
Знам, старата любов не хваща ръжда,
но чудя се дали при теб е така?

[Припев:]
Ще мога ли, мога ли, мога ли, мога ли…
Да бъда без тебе и нощем и денем
и някак си просто да не боли.
О, спомени, спомени, спомени, спомени
красиви спомени.
Защо превръщате се в мечти?
Ще мога ли, мога ли, мога ли, мога ли…
Да дишам, да виждам, да чувствам,
да мисля, да бъда отново пак себе си.
О, Бога ми, Бога ми, Бога ми, Бога ми
защо отнемаш ми, най-красивите зелени очи.
Най-красивите зелени очи. (x8)